Парвовироза при кучета: симптоми, лечение и как да предпазите кученцето

Основните симптоми на парвовирозата при кучета са силна отпадналост, отказ от храна, повтарящо се повръщане и воднисто разстройство, често с кръв. Болестта е тежка и много заразна, засяга най-вече неваксинирани кученца между 6 седмици и 6 месеца и бързо води до обезводняване. Лечението обикновено е болнично и шансът за оздравяване е по-добър, когато започне рано.

Какво е парвовирозата

Болестта се причинява от кучешкия парвовирус (CPV-2). Вирусът уврежда лигавицата на червата и костния мозък. Кученцето губи много течности и соли, а белите кръвни клетки спадат и организмът по-трудно се справя с бактериите от червата.

Кучетата се заразяват от изпражненията на болно куче – пряко или чрез замърсена земя, обувки, дрехи, ръце, купички и повод. Болното куче започва да отделя вируса още преди да има признаци. Вирусът е много устойчив – навън оцелява дори през зимата.

Период	Продължителност
От заразяването до първите признаци	обикновено 5–7 дни, понякога от 2 до 14 дни
Отделяне на вируса с изпражненията	от 4–5-ия ден след заразяването до около 10 дни, понякога до 2 седмици след оздравяването
Вирусът в затворено помещение	поне 2 месеца при стайна температура
Вирусът навън, на сенчесто и влажно място	много месеци, възможно и години

Кои кучета са застрашени

• Кученца от 6 седмици до 6 месеца, които не са ваксинирани или не са завършили ваксинациите си.
• Възрастни кучета без ваксини или такива, за които не се знае дали са ваксинирани.
• Кученца от неваксинирана майка. Те получават от нея по-малко защитни антитела.
• Някои породи се разболяват по-често: ротвайлер, доберман, английски спрингер шпаньол, немска овчарка и кучета от типа питбул.
• Кучета от места с много животни – приюти и развъдници.

Кученце, взето наскоро от приют или развъдник, може вече да носи вируса, без да има признаци. Наблюдавайте го внимателно през първите две седмици и го заведете на преглед още в първите дни.

Симптоми на парвовирозата

Началото често е неясно. Кученцето е отпаднало, спи повече, не иска да яде и може да има температура. След 1–2 дни обикновено се появяват повръщане и разстройство.

• повтарящо се повръщане;
• воднисто разстройство, често с кръв (при част от кучетата е без кръв);
• отказ от храна и вода;
• силна отпадналост, кученцето не иска да играе;
• болка в корема – свива се и не дава да го пипнете;
• обезводняване: сухи и лепкави венци, хлътнали очи, кожата на врата се връща бавно, след като я повдигнете.

Повръщането и разстройството имат много причини – вижте Кучето ми повръща и Кучето ми има разстройство. При неваксинирано кученце обаче първо трябва да се изключи парвовирозата.

Кога е спешно

Как помагаме в клиниката

Кученцата с парвовироза се лекуват от лекарите на отделение „Инфекциозни болести“ и остават в клиниката за болнично лечение.

• Бърз тест от изпражненията, който показва вируса още по време на прегледа. В самото начало на болестта или след няколко дни силно разстройство тестът може да е отрицателен. При типични признаци лекарят го повтаря или изпраща проба за PCR. От 4 до 10 дни след ваксинация с жива ваксина тестът може да е слабо положителен само заради нея, затова кажете на лекаря кога е поставена последната доза.
• Кръвни изследвания. При парвовироза белите кръвни клетки обикновено спадат. Следят се още кръвната захар и калият, които може да са ниски.
• Ехография при болка в корема. С нея се изключва инвагинация – усложнение, при което част от червото се вмъква в съседния участък.
• Лечение в изолирания инфекциозен стационар, отделно от другите кучета. Кученцето получава венозни течности срещу обезводняването и лекарства срещу повръщането. Дават се и антибиотици, защото увредената чревна стена пропуска бактерии, а белите кръвни клетки са малко. Храненето започва рано, при нужда през сонда.

Лечението е поддържащо: то държи кученцето стабилно, докато имунната му система се справи с вируса. Колко дни ще остане в клиниката, зависи от състоянието му. Болничното лечение дава най-добрия шанс. Ако то е невъзможно, обсъдете с лекаря амбулаторно лечение – то е по-рисково и изисква ежедневни прегледи. Кучетата, които оздравеят, имат дълготраен имунитет срещу парвовирозата.

Почистване на дома след болестта

• Първо съберете изпражненията и повърнатото и измийте повърхностите с вода и препарат. Дезинфектантът не действа добре върху мръсотия.
• След това дезинфекцирайте с обикновена белина без аромат (около 5% натриев хипохлорит, вижте етикета). Разредете около 1 част белина на 30 части вода в деня на почистването. Разтворът е подходящ за подове, плочки, купички, клетката и твърдите играчки. Оставете го да действа поне 10 минути и изплакнете обилно с вода.
• Работете с ръкавици и при отворен прозорец. Не смесвайте белината с други препарати, особено с такива за тоалетна, с киселини или с амоняк – отделят се отровни газове. Пускайте животните и децата едва когато повърхностите са изплакнати и сухи.
• Много домакински дезинфектанти, например тези с четвъртични амониеви съединения, не действат надеждно срещу парвовируса. Има ветеринарни дезинфектанти, които действат срещу него – попитайте лекаря кой да използвате.
• Най-сигурно е да изхвърлите меките играчки и постелките, които не понасят белина.
• Почистете подметките на обувките и сменете дрехите, преди да се срещнете с други кучета.
• Не поливайте тревата в двора с белина. Слънцето, дъждът и изсъхването за няколко седмици намаляват количеството на вируса до приемливо ниво, но на сенчести и влажни места той оцелява с месеци. Събирайте изпражненията, а бетонните и плочестите площи измийте и дезинфекцирайте.

Оздравялото куче продължава да отделя вируса около 10 дни, а понякога и до 2 седмици след като признаците отминат. През това време го дръжте далеч от други кучета и от местата, където те минават. Когато лекарят разреши, го изкъпете – вирусът остава по козината и лапите.

След парвовироза в дома новото кученце е най-добре да е на поне 16 седмици, с последна доза от първичната ваксинация на 16 седмици или по-късно. Ако трябва да дойде по-рано, изчакайте поне 2 месеца след основното почистване на дома и не го пускайте в двора, докато лекарят не прецени, че е безопасно. Проверете и ваксините на другите кучета в дома – лекарят ще прецени дали е нужна допълнителна доза.

Как да предпазите кученцето

Ваксината е най-сигурната защита. Тя е сред основните ваксини, които Световната асоциация по ветеринарна медицина на дребните животни (WSAVA) препоръчва за всяко куче.

• Първата доза обикновено е на 6–8 седмици, следващите – на всеки 2–4 седмици.
• Последната доза от първичния курс трябва да е на 16 седмици или по-късно. Антителата от майката пазят кученцето в първите седмици, но пречат на ваксината, а кога точно изчезват, не може да се предвиди. При особено висок риск, например кученце от приют или огнище в квартала, лекарят може да продължи ваксините до 20-ата седмица.
• WSAVA препоръчва още една доза на 26 седмици или малко след това, вместо да се чака до 12–16 месеца. Друга възможност е изследване за антитела след 20-ата седмица. След това графика определя лекарят според ваксината.
• Докато ваксините не са завършени, кученцето може да се среща внимателно с хора и с кучета, за които знаете, че са здрави и напълно ваксинирани – у дома или у познати. Избягвайте паркове, тревни площи и места, където минават много непознати кучета.
• Мийте си ръцете и събувайте обувките на входа, ако сте били при болно или непознато куче.

Подробният график е в статията Ваксини за кучета.

Ако кученцето ви не е ваксинирано и повръща или има разстройство, не изчаквайте. При съмнение обадете се веднага на 0898 361 903 – всеки ден от 8:00 до 22:00 ч.

Източници

• Canine Parvovirus – Merck Veterinary Manual
• Feline Panleukopenia – Merck Veterinary Manual (disinfection of parvoviruses: bleach 1:32 for 10 minutes; shedding up to 2 weeks)
• 2024 Guidelines for the Vaccination of Dogs and Cats – WSAVA Vaccination Guidelines Group (PDF)
• Vaccination Guidelines – WSAVA
• Canine Parvovirus – Baker Institute for Animal Health, Cornell University College of Veterinary Medicine