Инфекциозни болести

Инфекциозни болести

Kлиниката разполага с голямо разнообразие от бързи серологични тестове за диагностика на голям брой заразни болести, разработени схеми за лечение и превенция на същите заболявания. Важна част от борбата с инфекциозните заболявания е редовната ваксинация.
Клиника „Син Кръст” има висока успеваемост  в лечението на парвовирозата при кучетата.
 
Гана – е вирусно заболявне. Вирусите се отделят със секрета на белите дробове и лигавицата на носа, заразата се разпространява чрез аерозола образуван при кашлянето и кихането от тези секрети.Вирусът може да се предаде и през плацентата от заразената майка на ембрионите в матката. Преносители на вируса са основно кучето,но също така и лисицата, вълка, порчета, невестулки.
Най-често се разболяват кучета на възраст между 3 и 6 месеца, както и възрастните неваксинирани такива.
Първите признаци се появяват 7 до 10 дни след първоначалния контакт с вируса – възпаление на очите, което може да варира от увеличена секреция до гнойни изтечения. Няколко дни по-късно се появява суха кашлица, която бързо преминава във влажна, кучето е отпаднало, започва да губи апетит, възможнно е да има повръщане и диария. Настъпва бързо влошаване на общото състояние, кучето се обезводнява, в резултат на което за няколко часа може да настъпи смърт. При тази форма на заболяването особено важна е борбата с вторичните бактериални инфекции.
Нервните признаци обикновено се появяват 1 до 3 седмици след системното заболяване, като няма как да се прогнозира, кое куче ще развие нервната форма на гана. Те могат да варират значително в зависимост от това коя част на мозъка е засегната и колко бързо прогресира заболяването – гърчове, вестибуларни признаци, парези, парализи, атаксия, спазми на отделни мускули. Прогнозата за тези пациенти е лоша.
Когато вирусът премине през плацентата може да доведе до аборт, мъртвородени кученца или живи-но с понижен имунитет, които на 4-6 седмична възраст развиват нервната форма на гана.
Диагнозата се поставя като се вземат под внимание клиничните признаци и серологичните тестове откриващи антитела или вируса на гана.
Профилактика–ваксинация 1 път годишно, при малки кученца това се прави на 55-65 и 85-95 дневна  възраст.
 
Инфекциозен хепатит – вирусно заболяване. Преболедувалите животни отделят вируса с урината в продължение на 6-9 месеца. Преносители са кучето, вълка, лисицата, мечката.
Разболяват се неваксинираните възрастни и кучетата до 1 година.
Вирусът достига за 4-5 дни до черния дроб и го уврежда, засяга и бъбреците.
Клиничните признаци са повръщане, болка в корема, диария, висока температура /до 41С/, увеличени лимфни възли /в областта на главата и шията/, увеличен черен дроб, асцит /събиране на течност в коремната кухина/ и кръвоизливи. В 20% от случаите се засягат и очите. На всеки етап от заболяването могат да се появят нервни признаци – гърчове, кома.
При особено остро протичане на заболяването може да настъпи смърт само няколко часа след появата на първите признаци.
Често пъти инфекциознния хепатит хронифицира.
Диагнозата се поставя въз основа на клиничните признаци и изследвания на кръвта: наблюдава се левкопения, повишаване на чернодробните ензими и билирубина.
Профилактика–ваксинация 1 път годишно, при малки кученца това се прави на 55-65 и 85-95 дневна  възраст.
 
Кучешка кашлица – инфекциозен трахео-бронхит. Причинители – кучешкия параинфлуенца вирус и B. bronchiseptica-бактерия. Клиничните признаци се появяват 5 до 10 дни след заразяването.
Това е остро протичащо, много заразно заболяване на дихателната система. Особено типична за места където се отглеждат голям брой кучета.Предава се от куче на куче с близък контакт. Клиничните признаци се появяват внезапно. Протича с характерна кашлица, много често бъркана от стопаните с повръщане.
Няма влошаване на общотот състояние.Когато заболяването не е усложнено от вторични бактериални инфекции /пневмония/ прогнозата е отлична. След преболедуване имунитета е краткотраен /няколко месеца/. Заразените куче отделят вируса в продължение на 2 седмици, а бактерията – до няколко месеца.
Профилактика–ваксинация 1 път годишно.
 
Парвовироза – вирусът на парвовирозата е много устойчив и силно заразен, отделя се с изпражненията на болните кучета и лесно се пренася с дрехи, обувки, играчки, насекоми, гризачи, заболяването протича тежко и често е с фатален изход. Инкубационният период /пероода от заразяването до първите клинични признаци/ е 7 до 14 дни.Най-уязвими са кученцата от 6-седмична до 6-месечна възраст, особено чувствителни са породите ротвайлер, доберман, лабрадор и голден ретривър, американски стафоршир, немска овчарка.
Вирусът на парвовирозата засяга бързо делящите се клетки – епителните клетки на тънките черва и миокарда /клетките които изграждат сърцето – неговият мускул/. Първите признаци са отказ от храна, отпадналост, последвани от диария /често пъти с голямо съдържание на кръв/, повръщане. Ако не се вземат адекватни мерки засегнатото животно бързо се обезводнява и в рамките на 2 дни от появата на първите клинични признаци може да настъпи смърт. Вторичните бактериални инфекции и резорбираните през увредената стена на червото токсини допринасят значително за високата смъртност при това заболяване. Когато е засегнат миокарда, прогнозата е лоша, като клиничните признаци варират значително – диария, повръщане, сърдечно-съдови признаци и смърт: възстановяване от ентерита и внезапна смърт – седмици или месеци по-късно.
Диагнозата при парвовироза се поставя с бързи серологични тестове.
Профилактика–неваксинираните кученца трябва да се изолират от контакти с външната среда /разходки, обувки, дрехи/ и други животни до поставянето на всички ваксини.
Схемите на ваксинация варират в зависимост от средата, в която се отглеждат кучетата, контакта им с други животни, породна предразположеност. Това дали е изграден адекватен имунитет след направените ваксини, може да се провери с бърз серологичен тест.
Стандартната схема на ваксинация е:
  • първа ваксина на 35-45 дневна възраст
  • втора ваксина на 55-65 дневна възраст
  • трета ваксина на 85-95 дневна възраст
  • четвърта ваксина на 6 месечна възраст /особено важна за предразположените породи/
  • реваксинация всяка следваща година
 
Коронавироза – има подобна на парвовирозата клиника, но протича по-леко и смъртните случаи са редки. Вирусът се отделя с фекалиите на заразените кучета. Засяга клетките на тънките черва като изменя структурата им и ги прави неспособни да изпълняват функциите си, не ги разрушава както е при парвовирозата. Заболяването може да е комбинирано – парвовироза и коронавироза. Не са изключени и вторичните бактериални инфекции.
Клиничните признаци варират- загуба на апетит, отпадналост, повръщане, диария /може да бъде и кървава/. Ако няма вторични усложнения повечето кучета се вузстановяват в рамките на няколко дни.
Диагноза – бърз серологичен тест.
 
Панлекопения – котешкия парвовирус е изключително устойчив в околната среда, отделя се с изпражненията на болните котки.Пренася се с дрехи, клетки, обувки, насекоми, стопани изгубили коте болно от панлевкопения не трябва да взимат ново, ако то не е ваксинирано.
Вирусът засяга лимфните тъкани, костния мозък и клетките от лигавицата на тънките черва, но когато заразяането става през плацентата  се засяга централната нервна система ЦНС. Клиничните признаци варират – отказ от храна, отпадналост, диария /от профузна до кървава/, силно намаляване на броя на левкоцитите, хипотермия /телесната температура е по-ниска от нормалната/. При заразяване в началото на бременността – ембрионална смърт и резорпция, аборт, стерилитет или раждане на мумифицирани плодове, при по-напреднала бременност- новородените са с различна степен засегната ЦНС. Най-уязвими са неваксинираните котета на възраст 3-5 месеца. При острата форма на заболяването засегнатите котета могат да умрат в рамките на 12 часа от появата на първите клинични признаци. 
Диагнозата се поставя с бърз серологичен тест, клинични признаци.
Профилактика–ваксинация, като стандартната схема:
  • първа ваксина на 8-9 седмична възраст
  • втора ваксина на 12-13 седмична възраст
  • реваксинация всяка следваща година